Вентилирани покриви – вентилирана топлоизолация (двуслойни вентилационни покриви)
Вентилираните покриви са вентилирани въздушни слоеве, които са разположени непосредствено над изолацията. По-точно тези конструкции могат да бъдат обозначени като „вентилирана топлоизолация“.
Невентилирани покриви – невентилирана топлоизолация (покриви с еднослойна вентилация)
Липсва вентилиран въздушен слой непосредствено над топлоизолацията. Това означава, че върху повърхността на изолацията се полага дифузионна мембрана или масивна дюшеме с дифузна мембрана.
Временен покрив
Временният покрив (хидроизолационен слой) се монтира преди полагането на покривния материал и може да предпази сградата от атмосферни валежи за дълго време, докато покривът не бъде покрит. След това образува един конструктивен елемент с покривния материал.
Нисък покрив
Под долния покрив се разбира самостоятелен хидроизолационен слой, който дори и без горния покрив е водоустойчив покрив.
Покритие и изолация
Покриването се отнася до полагане на елементи със свободно припокриване, изолацията се отнася до водоустойчиво залепване или заваряване на листовете. По този начин, в контекста на временното и долното покривно покритие, е възможно още по-точно да се разграничат понятията „временен покрив“ и „временна изолация“, както и понятията „долна настилка“ и „долна изолация“.
Вентилирани – невентилирани
Майсторите на покриви препоръчват таванските пространства да се проектират като „вентилирани конструкции“, т.е. с вентилирана (горна) топлоизолация. Забелязано е, че в покривни пространства, подложени на различни климатични влияния, топлият влажен въздух се движи от отопляемата част на покрива към по-студените зони на покривната конструкция, които не са от слънчевата страна, и там отделя влага (до 100 g/m2 за 24 часа). Това е особено вярно в случаите, когато хидроизолационният слой над въздушния слой е в състояние да абсорбира само малко количество влага, така че натрупаната кондензирана вода импрегнира топлоизолацията отдолу.
Вентилирана изолация
Вентилираната изолация все още има право на съществуване поради следните неоспорими предимства:
Лятната топлоизолация може да се подобри поради отстраняването на нагрятите въздушни маси през долния вентилиран канал.
Входящата влага, независимо дали е вода, просмукваща се поради обилни валежи, кондензат, който се получава, когато температурата спадне рязко в долната част на подовата настилка, или влага, която е проникнала през бариерата срещу пара и изолационния слой, може да бъде отстранена от вътрешното пространство на структурата поради конвективното движение на въздуха в долната междина.
Вентилираните конструкции допринасят за намаляване на негативните последици от грешки и различни видове инциденти по време на работа, особено при полагане на бариери срещу пара и свързването им.
Трябва обаче да се споменат и недостатъците на вентилираната изолация:
Големи топлинни загуби, дължащи се на въздушния поток върху отворената минерална изолация, което изисква голяма дебелина на топлоизолационния материал.
Въздушната междина може да се счита за „мокра“ поради навлизането на влажен външен въздух в нея, особено през летния период. В допълнение, вредните насекоми могат да влязат в структурата през отворената долна междина, така че е необходимо да се използва химическа защита на дървото.
Входните и изходните отвори, необходими за поддържане на вентилацията на долната междина, също изискват много труд.
При интензивно проветряване на долната междина се увеличава рискът от конвективно проникване на топъл и следователно влажен въздух от вътрешността в изолацията, което може да доведе до повишена кондензация на пара.
Чрез долната вентилационна междина изолацията постепенно се запушва с полени, сажди и прах, което може да допринесе за повишено натрупване на влага в топлоизолационния слой.
